/ Евтим Евтимов / От края на Земята те усещам – по улицата бяла в утринта, за първи път пристигаш с хляб на среща, а винаги си идвала с цветя… Над твоите коси гугукат птици- ти носиш в дланите си радостта… Дърветата протягат ти десници – ти носиш добротата на света… Земята носиш ти…и аз съм нежен! Душата ми за угар закопня- сред тоя град, от железа замрежен, където всеки губи свойта топлина… И крача сам под сенките, посърнал… И търся на полетата шума… Един подаден хляб сега ми връща забравеното чувство за земя! /Публикация: Абв форуми/