/ Евтим Евтимов /
От края на Земята те усещам –
по улицата бяла в утринта,
за първи път пристигаш с хляб на среща,
а винаги си идвала с цветя…
Над твоите коси гугукат птици-
ти носиш в дланите си радостта…
Дърветата протягат ти десници –
ти носиш добротата на света…
Земята носиш ти…и аз съм нежен!
Душата ми за угар закопня-
сред тоя град, от железа замрежен,
където всеки губи свойта топлина…
И крача сам под сенките, посърнал…
И търся на полетата шума…
Един подаден хляб сега ми връща
забравеното чувство за земя!
/Публикация: Абв форуми/