Филипп Киркоров и Настя Петрик – Снег
/ Текст и музика: Ирина Билык /
Защо е толкова жесток снегът,
оставя твоите следи?
И защо тичам в кръг и бягаш от мен ти?
Не ме оставя да спя до сутринта…
Топящият се сняг – той е вода.
Има едно нещо, което трябва да знаеш:
Обичам те завинаги!
Защо гласът на звездите
едва се чува в полумрака?
Вятърът донесе сълзи на дъжд,
но не се нуждая от сълзи.
Забравих да виждам в далечината,
забравих да броя до сто,
забравих да обичам февруари,
той те открадна завинаги…
Разделят се, когато има лъжа,
заспиват, когато е тъмно.
Когато те побият тръпки
позволено е да полудееш…
Ако искаш да си тръгнеш – върви,
ако искаш да забравиш – забрави.
Само знай, че в края на пътя
никой вече не можеш да върнеш…