Сетих се за нея преди няколко дни.
Днес пък се опитах да отворя някакви снимки, показващи приятелство между животни,
но не успях. Та се сетих да я споделя.
Една от последните зими се случи доста студена. В селото, където живеят свекъра и свекървата, снегът се задържал доста дълго, студът бил сериозен. Техен съсед се съжалил над дворното куче – онова, дето е вързано на синджир и си има къщичка – и го прибрал в обора при магарето. При магарето е по-топло, отколкото в кучешката колиба. Около седмица песът и магарето живели заедно, топлели се, компания си правели. Студът преминал, дошло време кучето да се върне на двора.
Разделили се животните. Изнизали се пролетта и лятото.
Дошла есента – реколта се прибира, изсипва се царевицата на двора и чака да я прибрат в чита.
Стопанинът си работел нещо на двора при животните, магарето било вързано, а кучето – пуснато от синджира. Работи си човекът, гледа – отива кучето до купа царевица, взема един кочан и я премъква нанякъде.
Зачудил се какво става и втория път вече проследил „крадеца“ – яде ли я царевицата, що ли?
Какво мислите? Кучето носело кочана на магарето, щото то пък не стигало до царевицата.
Оставя я на земята пред него, ляга и го гледа- щом си изяде магарето царевицата,
кучето отива за нов кочан и така няколко пъти.
Явно не било забравило студената зима и топлия обор.
Това се казва „Приятел в нужда се познава“. Не мислите ли?
Автор: kenkal, http://azkenkal.blogspot.com/2008/12/blog-post_14.html