-
България в сърцата
“Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.” / Баба Тонка Обретенова 1812 – 1893 /
-
Късно
„Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо. И помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…“ / Хорхе Луис Борхес /
-
Обичам те, докато ме забравяш
Автор:Катерина Кайтазова (Innocence) Ще ме забравиш и това ми е утеха, защото няма да боля. Така реших! Дори без мен ти имаш своята пътека и обич към която да вървиш. Небе си имаш – толкова огромно, че сто дивачки като мен ще побере. Ще мина и без драматично“ Сбогом“. До глупост вярвам, че така е най-добре. Каквото съм ти дала – от душа е. Не можеш да ми върнеш нито миг. Животът ни напомня надпревара, но вярвам също, че е като този стих – свободен и безгрижен, пълен с нежност. Сълзите са единствено за цвят. Обичам те, но някак твърде вечно, за краткото ни време в този свят.
-
Да те има
„…Искам някъде теб да те има… Та дори и през триста морета. В една зима… Някъде там… И дълбоко, дълбоко в сърцето ми. “ / Автор: caribiana /
-
Дяконе, Дяконе Левски…
Автор stedan, www.hulite.net Дяконе, Дяконе Левски, пак ти е време! Ставай от гроба. Ставай и тръгвай пак из България, защото все сме си същите. С душата на роба строим на велможите къщите, а те си подрънкват среброто със Юда. Възкреси се, Апостоле, защото без тебе празно остана и във горите, и по полето. А тези, които от твоето име живеят, Апостоле, пак ще ти дръпнат въжето. Възкреси се, Апостоле!
-
Когато ви отнемат всичко
„Когато ви отнемат всичко, остават двете ви ръце. Доближете ги една до друга за молитва … Tогава ще бъдете силни.“ / Toше Проески /
-
Главното в живота
„Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко.“ Св. Лука Войно-Ясенецки Хирург в расо лекува и след смъртта си / Публикация на www.pravoslavieto.com / По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва – за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели – науката ли помага, или Бог, заради Когото…
-
Децата са дар от Бога
“Децата са дар от Бога и не мога да не се радвам. Когато и да се до мен знам, че ме пазят.” / Тоше Проески /
-
Светът е поправим
Автор: Мира Дойчинова, irini Светът е поправим. До предпоследно. И има време за една измислица, в която сме изгубени безследно, преди да се намерим… Щом е писано. И има време за един отрязък от лентата на дните ни добри, когато светлите звезди ще слязат на пръсти във душите ни… Нали? Нали в един момент ще се замислим да бъдем или да не бъдем вече? Кое било е, и кое е истинско? Преминахме ли пътища далечни? Въпросите сами ще отговарят, премахнали и сянка на тревога. Щом дишаме, а спомените парят – светът е поправим. И слава Богу!
-
Има хора
„Има хора в живота, с които се срещаме след време, за да разберем, че всъщност никога не сме се разделяли…“