Из кн.“Пилешка супа за влюбени души“ Беше обикновено забързано утро, когато приблизително в 08.30, възрастен мъж около осемдесетте, дойде за да свалим конците от палеца на ръката му. Видимо бе, че много бърза, а и с леко треперещ от вълнение глас ми каза, че има много важна работа в 9 сутринта. Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне, знаейки, че всички доктори са заети и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час. И все пак, наблюдавайки го с каква печал в очите поглежда към часовника си, моето състрадание се пробуди и аз реших – така и така в момента не съм зает с други…

/ Автор и публикация Солунска 16 / Има хора, непознати хора, които ми се явяват с чувството, че са част от моя дом, от моя път. И други, в които се оглеждам дълго, без да открия нещо познато. Тези – първите, мога да обикна и мога да изстрадам. Но нищо по-малко. Има хора, които ме имат за близък, а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях. Срам ме е, но срамът не ме задържа.   Има хора, които пък бягат от мен. Усещам го, надявам се, че го усещам достатъчно рано. За да не са достатъчно далеч, че да видят, че няма да ги гоня. Да…