Автор: Левена Удавници сме, вкопчили се здраво в хартиените корабчета на душите. С надеждата да е попътен вятърът, флиртуваме с морето, но брега обичаме. В дълбокото единствено на думи газим, а думите съвсем не са ни до колене. И вярваме, че другите предпазваме от собствените си корабокрушения. А сламките отдавна са се свършили – разграбихме ги за пера, прописахме. Мечтите си във салове превърнахме и търсим себе си, и прошка само в стихове. Мъртвите си тачим повече от всички други, забравили, че има живи за обичане. Удавници сме. И до смърт сме влюбени в душите си. А корабчетата – хартиени. Източник: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=66277