Автор: Татяна Мачковска, снимка и оригинална публикация в-к „Труд“,
източник: http://www.sveta-nedelia.org
Едно момче хвърли камък по Христос в катедралата „Св. Александър Невски”.
16-17 годишно, високо около метър и шейсет, с дълга черна коса и къси панталони.
Всички заговориха за стойността на иконата –
2-3 милиона евро, творба на знаменития Васнецов.
За повредата на платното и спешната реставрация, поета от Министерството на културата,
за нуждата от охрана, предпазно фолио и прочие.
Никой не заговори за повредата в душата на момчето.
Кое е то – моето дете, твоето, вашето? И дали знае въобще, че има душа?
Докато аз съм министър, в училищата религия няма да се учи,
отсече преди време царистът Даниел Вълчев.
Не че колегите му направиха нещо повече, но той даже беше горд с това.
Честито, г-н Вълчев!
„Ти си щастлива, че на моите години не си знаела какво е наркоман и проститутка.“, каза преди петнайсетина години 10 годишният ми тогава син. Каза го тихичко, примирено –само една сълза, безпомощна и бистра, се търкулна по лицето му. Отрони я сякаж прекършената детска невинност, всекидневно изнасилвана, тъпкана и поругавана от войнствата порнография, насилието и разврата, бликащи от всяко ъгълче на живота ни. На него няма как да лепнеш етикет „Не се препоръчва за деца под 12 години” като на филм. (Макар съвсем да не е ясно защо 13 годишните могат да гледат убийства и секс.) Ако пък някой го направи, веднага ще скочат правозащитниците на детето като личност, която възпитанието нямало право да ограничава (справка – новият проектозакон за детето). Законът у нас третира със снизхождение престъпните деяния на малолетните и непълнолетните поради недостатъчното им психофизическо развитие. Животът обаче не се съобразява с това – „модерното” дете от най-крехка възраст се обучава в пороците на големите.
То е буквално облъчено от непомерни за психиката му зрелища, информация, възгледи, сред които моралните са най-относителните.
И пораства с идеята, че „ добро е това, което ми носи удоволствие. А лошо – всичко, което ми пречи да се „кефя”.
Другояче трудно може да бъде в едно общество, драговолно отказало се да говори на децата си за Бога.
Няма място в детските градини за кроткия Христос – там учат питомците си
да се кълчат в ритмите на Азис.
Без Бог, както писа Достоевски, всичко е позволено.
Само че в тази всепозволеност, неизбежно ставаш роб на най-низките си страсти
и човешкото се разпада, а след него – и заедно с него – и социумът, обществото…
Та какъв ли трус е станал в душата на това момче, каквото и да е всъщност – наркоман, вандал, психар, сатанист, сектант…
Не, не го оправдавам.
Просто си спомням думите на Спасителя за доведената при Него на съд блудница:
който е без грях, нека хвърли първия камък по нея…
