Автор: Мира Дойчинова, irini  Да знаеш, не заемам много място. (Навярно и в прегръдка се събирам.) Пространството ми цялото е щастие. И само във въздишка го побирам… Не искам много. Нищичко не взимам. Но давам всичко. Даже и в аванс. Превръщам във лета, безкрайни зими… А сложностите? Просто нямат шанс. Съвсем обикновена съм, признавам. Светулка, миг, звезда, сълза и копче. До края на вселените оставам надеждата във малкото ти джобче… Такава съм. Недей да ме пресмяташ. (Дори не можеш да броиш до толкова.) Ти знаеш – не заемам много място. Но с дъх лекувам всичката ти болка… И още ли се чудиш на инат – къде да инсталираш тишината ми?…