Автор: Мира Дойчинова, irini  Светът е поправим. До предпоследно. И има време за една измислица, в която сме изгубени безследно, преди да се намерим… Щом е писано. И има време за един отрязък от лентата на дните ни добри, когато светлите звезди ще слязат на пръсти във душите ни… Нали? Нали в един момент ще се замислим да бъдем или да не бъдем вече? Кое било е, и кое е истинско? Преминахме ли пътища далечни? Въпросите сами ще отговарят, премахнали и сянка на тревога. Щом дишаме, а спомените парят – светът е поправим. И слава Богу!