Автор:Катерина Кайтазова (Innocence) Ще ме забравиш и това ми е утеха, защото няма да боля. Така реших! Дори без мен ти имаш своята пътека и обич към която да вървиш. Небе си имаш – толкова огромно, че сто дивачки като мен ще побере. Ще мина и без драматично“ Сбогом“. До глупост вярвам, че така е най-добре. Каквото съм ти дала – от душа е. Не можеш да ми върнеш нито миг. Животът ни напомня надпревара, но вярвам също, че е като този стих – свободен и безгрижен, пълен с нежност. Сълзите са единствено за цвят. Обичам те, но някак твърде вечно, за краткото ни време в този свят.