Обичам те, докато ме забравяш

Автор:Катерина Кайтазова (Innocence)
Ще ме забравиш и това ми е утеха,
защото няма да боля. Така реших!
Дори без мен ти имаш своята пътека
и обич към която да вървиш.

Небе си имаш – толкова огромно,
че сто дивачки като мен ще побере.
Ще мина и без драматично“ Сбогом“.
До глупост вярвам, че така е най-добре.

Каквото съм ти дала – от душа е.
Не можеш да ми върнеш нито миг.
Животът ни напомня надпревара,
но вярвам също, че е като този стих –
свободен и безгрижен, пълен с нежност.
Сълзите са единствено за цвят.

Обичам те, но някак твърде вечно,
за краткото ни време в този свят.