Автор: Ники Комедвенска Тая шепа земя, по инерция сякаш държава, оцелява сама, ала колко живот й остава? Векове на възход, а след туй векове на забрава… И измъчен народ, свикнал залъка даже да дава, свикнал все да шепти, да търкаля живота полека. И не помни почти, че е тук от тринадесет века… Тая свята земя на забравени вече герои, тя е само една и помни, сине мой, че е твоя. И да тръгнеш оттук, да те няма десетки години, не отпускай юмрук. И помни, че си българин, сине!