Автор: МарИ.Г Във тъжните дни на моята есен прочитам те теб… И блясва сълза. Сълзата е топла, сълзата е песен, в която оглежда се болка една. За топлите думи сърцето отварям. Завинаги, тук, сега и докрай. Нали затова има хора и ХОРА. От вторите ти си. Помни го и знай.