Автор: МарИ.Г
Във тъжните дни на моята есен
прочитам те теб… И блясва сълза.
Сълзата е топла, сълзата е песен,
в която оглежда се болка една.
За топлите думи сърцето отварям.
Завинаги, тук, сега и докрай.
Нали затова има хора и ХОРА.
От вторите ти си. Помни го и знай.