“Злото е скъсало веригите и навсякъде е черно, като на разорано поле. Но ако засеем полето, през пролетта то ще се раззелени и ще ни даде плодове. Така и светът сега живее в тъмнината на злото. Ще дойде и добро време, но за това е нужна сеитба.” / Старецът Паисий Светогорец /

Автор: Caribiana Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на всичко отгоре. Продължавам да пиша по звездните дневници, а така да не ми се говори… Да си хвана багажа и тръгна на някъде… Май на никъде по – е за мене. Стига вече търпене и чакане. Имам нужда от свое си време. Тази седемтонна умора – нахалница ми тежи по клепачите вечер. И сама се почувствах на себе си странна. А пък тя ми лежи във ръцете. Ще ми писне на шапката, още малко остава. И тогава ще хукна на някъде. Като стана пак себе си, ще се върна навярно. Ако има кой да ме чака.

Автор: Caribiana Все някога ще бъда уморена от дългия си полет към звездите. И ще поискам някой да ме вземе във шепите си. За почивка. Да ми свали крилете отмалели. Със устни да ми вдъхне земен въздух. В прегръдката си да ме залюлее. И да го чувствам. И да ме почувства. Да ме научи да обичам. По човешки. Да ми покаже как се ходи по земята. И ако някога ме види тъжна, да каже: – Пазя ги…Крилата ти…

Автор: Георги Джагаров Животът е труден, понякога лош. Живеем в такива години… Но ти не бъди със живота на нож, обичай го, вярвай му, сине! Главата си дръж нависоко, дори свикни пред теглото да пееш. и аз ще ти кажа а ти разбери – по-весело тъй ще живееш По-сигурно тъй ще вървиш през света Защото ще видиш навярно реки без води и гори без листа, небе равнодушно и черно. Слепец ще те води по правия друм и може би тъй ще се случи, че някой глупак ще те учи на ум, клеветник на чест ще те учи. Ти плюй на това и напред отмини. За нищо не чакай награда. Труди…

„Когато сте изчерпали всички възможности, знайте едно – НЕ СТЕ!“ /Робърт Шулър/

„Ако искаш да живееш добре, научи се да питаш конкретно, да изслушваш внимателно, да отговаряш спокойно и престани да говориш, когато вече няма какво да кажеш!“ Източник: www.bis.bg  

Aвтор: Ljastoviza Трябва да си някъде съвсем наблизо, когато белият божур избухва в следдъждовна пролет, за да видиш как победоносно светлината се завръща от покоите на зимата. Когато към разтворените ти ръце полита бръмбарче звънливо, ще разбереш – най-важното на този свят е да те има.

„Името ти е толкова кратко, а заема цялото място в сърцето ми!…“