Ничия майка

Автор: Ники Комедвенска
сн. www.2.bp.blogspot.com/
Тя се спря отмаляла на прага –
необичана, мърлява, бита,
с поглед, свикнал от всичко да бяга…
Тя се спря и за хляб ме попита.

Беше спала, където завари,
и със псета трапеза делила
по студени и зли тротоари –
стара българка, майка немила.

А сега ми стоеше на прага –
не можала нататък да мине,
и очакваше кротко и благо
само къшейче, не милостиня.

За децата я питах – къде са?
Трепна… Тръгнали двамата сина.
Тоя грешен живот ги отнесъл,
кой ги знае в коя са чужбина?…

Стара българка… Ничия майка!
Взе си хляб на сбогуване само
и си тръгна… Умираща чайка…
Бог да пази живота ти… мамо!

About the author