Автор: Caribiana Все някога ще бъда уморена от дългия си полет към звездите. И ще поискам някой да ме вземе във шепите си. За почивка. Да ми свали крилете отмалели. Със устни да ми вдъхне земен въздух. В прегръдката си да ме залюлее. И да го чувствам. И да ме почувства. Да ме научи да обичам. По човешки. Да ми покаже как се ходи по земята. И ако някога ме види тъжна, да каже: – Пазя ги…Крилата ти…