„Кой човек е най-беден? – Този, който най-много от всичко обича парите. Как да се противопоставим на бедите? – Със смирение. Как да се противопоставим на страданието? – С търпение. Кое показва, че душата е здрава? – Вярата. Кое показва, че душата боледува? – Безнадеждността. Кое показва, че действията ни са неправилни? – Раздразнението. Кое показва, че постъпките ни са добри? – Мирът в душата. Кой човек, и да живее, е мъртъв? – Равнодушният. Кой човек никога не ще умре? – Този, който обича Бога и ближните.“ Монах Симеон Атонски

Автор : Митрополит Антоний Сурожки Да любите един другиго така, както Аз ви възлюбих… Тези думи достигат сърцето ни и радват душата ни, в същото време ни се струва изключително труден подвиг, когато трябва да ги изпълним, да ги въплътим в живота. За любовта може да се говори на различни плоскости; има обичайна проява на любовта, както се обичат членовете на едно семейство, както бащата и майката обичат своите деца, както децата отговарят на тази любов, както радостната светла любов съединява младоженеца и булката; това е радостта, светлината, която пронизва тъмата на обичайния живот. Но в нея има крехкост и несъвършенство. Сигурно знаете как децата са обичани от родителите, но…

„Когато светът те постави на колене, ти си в идеалната позиция да се молиш.“ / Руми / „When the world pushes you to your knees, you are in the perfect position to pray.“ / Rumi /

Автор: Caribiana Ще преболи и тази тишина. И после ще се слее с моята. След първата изплакана сълза ще дойде неочаквано спокойствие. Ще ме прегърнат нежни цветове. Тогава ще се случа пеперуда. Без памет за човешкото сърце. Без чувството, че някой ме е губил. Ще отболи и тази тишина… И ще забравя как ме е боляла. Прекрасно е, че всичко има край. По-тъжно е, че има и начало.

Автор: прот. Александър Шмеман Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота – когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт. Христос бил далече от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал…

  “Хората станаха по-материални, отколкото заслужава един кратък човешки живот. Забравят, че всичко е тленно.” / Катя Паскалева /

„Има хора, които са щастливи с много по-малко от това, което ти имаш…“

Автор: Caribiana …и ей така…в тревите да лежиш да гледаш слънцето през лист от репей, да слушаш как възторжено жужи една пчела, нагоре към небето, да не си спомняш колко си човек да си припомниш колко си глухарче да спреш да имаш тяло и лице и устни и очи, които плачат, да имаш само тъничко стебло и няколко листенца, вместо длани да пиеш сутрин капки слънчев сок в прегръдката на тихата поляна, да пуснеш коренче в пръстта да слушаш колко мъдра е Земята и как те ражда нежно всеки път в разтворените шепи на тревата, да бъдеш много жълта от любов, а после бяла, лека и копнежна, да спреш да…