Автор: m_space
Празни листа и нищо написано там…
Колко посоки извървяхме без да оставим следи?
Колко пъти погледнахме назад
и не си спомняме нищо?
Колко живота докоснахме с обич и доброта?
Не се връща изгубеното време.
В това е трагедията ни.
Ти какво пожертва?….
Питай ме мен…Аз съм празен лист и тази истина ме изобличава и горчи. Задавя ме…
А има хора, които живеят жертвата ден и нощ.
Хора, които се грижат сами за своите болни близки, недъгави, парализирани –
грижи в продължение на години, а за някои от рождение.
Има хора, които не жалят сили да са винаги там, където някой се нуждае от помощ…
Хора, които горят за другите!
Не знаеш за каква отдаденост става дума…Аз също не знам, само гледам и немея…
Какви усилия и безсъния, каква жертва! И сияещи, усмихнати очи.
Това не се забравя…
Осъзнах, че сърцата на тези хора рисуват лъчи във вечността.
И ме хвана срам от себе си… За това, че не знам нищо за жертвата,
не познавам какво е любовта.
Казах ти, празен лист съм, никакви следи.
А някои живеят любовта всеки ден, от изгрев до залез, от залез до утро, всеки миг…
Заради такива души Бог търпи тази грешна земя – заради жертвата към другите,
молитвите и любовта им.
Животът им е тих, като смирението им.
Велика Божия тайна.
Нямам сили повече да говоря, а времето лети…
Дано осмислим живота си.
Ти, какво пожертва?…