Автор: Caribiana Ще ми простиш ли таралежовите дни, в които ставам остра и бодлива? Когато всичките заключени сълзи напират зад очите и заливат света ми, също твоя свят и цялата вселена се удавя… Когато те замервам с тишина и губя себе си, и се забравям… И тътена на черното сърце, което прави облаци…ще ми простиш ли? Ще ме заключиш ли във двете си ръце, да си призная, колко те обичам…