…Блажени Августин казва, че нищо не ни издига така високо в Божиите очи, както снизходителното отношение към недостатъците на ближните. За съжаление в нашите взаимноотношения се наблюдава точно обратното явление:не любов един към друг, а жестокост; не снизходително, а осъдително отношение към недостатъците на ближните.
Осъждането е любима тема на нашите разговори,
при това то нерядко се съпровожда от клевета
и чувство на злорадство.
В случая винаги трябва да помним думите на великия пастир на руската земя о. Йоан Кронщадски.
Веднъж някой хулел в негово присъствие един познат нему човек. „Наистина ли е така?“, попитал великият пастир своя събеседник. – „Наистина“, отговорил онзи. – „Щом е така, казал о. Йоан, да не говорим за греховете на ближните си. Имаме достатъчно собствени грехове. И ако сравним нашите грехове
с греховете на онези, които осъждаме, то може би собствената ни греховност ще надмине тяхната.“
Автор: Архиепископ Серафим (Соболев) (1881-1950)
Из „Наставления за кротостта и смирението“
