Автор: Вилдан Сефер
Дал ли си трохи на птиче?
Пял ли си под летен дъжд?
Искал ли си ей тъй всичко да дариш поне веднъж?
Спал ли си под звезден покрив на ухаещо сено?
Крил ли си сълзите топли зад усмивка – благослов?
Пазил ли си стръкче вяра за бездомните души?
Част от туй да си направил,
значи бил си друже жив!
