Автор: Христо Стоянов Медникаров Идвайте си, докато все още светят две прозорчета в шумака и до късно в есенните нощи двама старци трепетно ви чакат. Идвайте си. В старото огнище пън догаря – сух пън от черница и до него спомени разнищват стар баща и майка ви светица. Идвайте си, докато на двора тегне с грозде старата лозница, жълти тикви светят на стобора и поели топлата десница, целунете майка си, че може тази среща сетна да остане… Не ще има кой софра да сложи, с топла питка сладко да покани. Ще заглъхне къщата, а двора ще потъне в бурени и лайка… Тук ще дойдат нови, чужди хора, ще я няма…

„Съдете за своето здраве по това, как се радвате на утрото и пролетта“ / Хенри Дейвид Торо /

„Има два вида хора: с едните губиш време, a с другите – представа за времето…“

Автор: Мартин Спасов Препиши света на белова – без небе, задраскано за живи, без недообмислени слова, след които някой си отива. Тази сол е много за море – как да се прегърнат всички риби?! Нека всеки някога умре, но преди това живот да види. Прерисувай всичките цветя – в погледа на тъжните поети. Позволи за миг да полетя, превърни ми във криле ръцете. Нахрани вълка със клон зелен, заек нека ризата му вчеше. После да се топлят в зимен ден и да зреят в клоните череши. Нека всеки нож да стане хляб – можем и с ръка да го отчупим. Препиши без грешки този свят. Че такъв боли. И ще…