Автор: Мартин Спасов
Препиши света на белова –
без небе, задраскано за живи,
без недообмислени слова,
след които някой си отива.
Тази сол е много за море –
как да се прегърнат всички риби?!
Нека всеки някога умре,
но преди това живот да види.
Прерисувай всичките цветя –
в погледа на тъжните поети.
Позволи за миг да полетя,
превърни ми във криле ръцете.
Нахрани вълка със клон зелен,
заек нека ризата му вчеше.
После да се топлят в зимен ден
и да зреят в клоните череши.
Нека всеки нож да стане хляб –
можем и с ръка да го отчупим.
Препиши без грешки този свят.
Че такъв боли. И ще го срутя.