Автор: traveller Все бягаме от някакви злини и все в кошмари сякаш пак живеем уж всеки ден сме с тебе по-добри а хора да сме някак не умеем. Все търсим в споделеното лъжи а правилното струва ни се грешно дали не сме се хвърлили сами в реката на заблудите човешки. В съня си даже нямаме покой превърнали сме нощите в страдания един до друг сме, а не знаем кой държи ни на далечно разстояние. И после все се чудим че боли и страдаме че пак сме неразбрани приемайки слънцата за луни от Слънце ще си идем неогряни.

„За успеха на един човек съдя не по това колко високо е стигнал, а по това как отскача, когато се удари в дъното. “ /ген.Джордж Патън/