Недоразумение

Автор: traveller
Все бягаме от някакви злини
и все в кошмари сякаш пак живеем
уж всеки ден сме с тебе по-добри
а хора да сме някак не умеем.

Все търсим в споделеното лъжи
а правилното струва ни се грешно
дали не сме се хвърлили сами
в реката на заблудите човешки.

В съня си даже нямаме покой
превърнали сме нощите в страдания
един до друг сме, а не знаем кой
държи ни на далечно разстояние.

И после все се чудим че боли
и страдаме че пак сме неразбрани
приемайки слънцата за луни
от Слънце ще си идем неогряни.