Автор: Caribiana Защото винаги се влюбвах в бедствия, очите ми са станали морета. Във тях Луната просто е последствие на думите, закърпили сърцето ми. Сега отказвам да обичам ураганите. Не вярвам в земетръси и в порои. След тях пресъхнаха до пусто дланите, в които Слънцето заспиваше спокойно. Сега ще спра да търся невъзможното, и обичта, и всички други глупости. Небето ли? Изглежда разтревожено… Но някак си ще трябва да възкръсне.