Автор: Мира Дойчинова – irini Ако можем да видим отново този свят със очи на дете, как ще паднат омразни оковите, и ще зърнем, че има небе – там над нас, вероятно високо, а пък точно на детска ръка разстояние – с много посоки, но зовящи във точка една…   Ще преминем през много забрани, ще прескочим безброй правила, ще лекуваме своите рани със търкулната обич-сълза… Ще прибираме птици в душата си, ще рисуваме цветни мечти, и разперили в полет крилата си през безкрая ще правим следи… Ако можем да бъдем… любов. Тъй, по детски. Без капка умора. Този свят ще е толкова нов, че за първи път май ще…

Публикувано в кн. „Пилешка супа за душата“ Един ден, докато Марк се прибирал към къщи от училище, забелязал че момчето пред него се спънало и изтървало всичките си учебници и тетрадки, които носело, заедно с два пуловера, бейзболна бухалка, ръкавица и малък диктофон. Марк коленичил до него и му помогнал да събере разпилените си вещи. Тъй като вървели в една и съща посока, той му помогнал с част от багажа. Докато вървели, Марк разбрал, че името на момчето е Бил, че той обичал видео игри, бейзбол и история, че имал много проблеми с останалите предмети в училище и че тъкмо се бил разделил с приятелката си. Така неусетно те пристигнали…

Купил си човек нова къща и градина с плодови дървета около нея. А до него живеел завистлив съсед, който непрекъснато се опитвал да му развали настроението. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту още някаква гадост ще свърши. Веднъж човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, зрели ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: (Най-накрая успях да го предизвикам!) Отворил вратата с надеждата за скандал, но човекът му подал ведрото с думите: – Кой с каквото е богат, това и…

Автор: m_space За хубавото идват всички, за битките оставаш сам. Бурята е еднолична отдръпват се, да спре дъжда. След изстрелите винаги е тихо… Кой оцелял-оцелял. С теб или без теб, живот ще има. Дано не си го пропилял…

„Само този живот е достоен, в който има жертвена любов.“ Света Императрица Александра

Текст: Илия Велчев, Музика: Емил Димитров Изпълнител: Емил Димитров Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън. Ако си дал на милата от своето сърце. Ако си дал на чуждите живот от себе си. Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял на празно. Припев: Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората. Никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнема вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях. Ти закъсняваш понякога…

Автор: m_space Дъхава чубрица, калдъръми, прясно сено, светулки във мрака. Виждам, как баба седи до салкъма, терлици плете и ни чака… Често чувам щурчета и славеи, сънувам росата в цветята, вдишвам дълбоко планинските залези, и здравец ми пълни душата. Моето село е тиха постеля в мислите ми – като завръщане… Наяве го няма, запустя и изчезна. И тази болка няма преглъщане…