Няма значение колко бързо тичаш

Автор: Миглена Цакова (m_space)

„Няма значение колко бързо тичаш,
ако не тичаш в правилната посока.“
(Джеф Леви)

Когато не можем да оценим това, което имаме – някой друг ще го оцени.
Понякога очите ни се отварят от места,
които не очакваме. Както, когато видим дете, което се радва на капките дъжд, а ние ругаем, че не сме си взели чадъра.
И е просто и не е.

Защото много „умни” сме станали.
Защото сме престанали да виждаме отвъд злободневието си,
защото сърцата ни са станали на камък и всеки се мисли
за единствения прав в света. Виждаме само себе си,
а другите са само за това, за да ни има нас.
Защото на нас трябва да ни е удобно.
Опустошени психики, разбити взаимоотношения – деца и големи – живеещи без опорни точки и без ценности.
Без критерии за вяра, добро и зло, без понятие за обич, приятелство и саможертва.
Трагедията и самотата на днешния човек.

И когато не може да ни докосне един изгрев или една песен на птица в гората –
ние сме станали по-жалки и от прахта.
И когато не можем да оценим човека до нас –
не се стараем да надникнем в сърцето му, да видим радостите и сълзите му –
животът ни вече е станал нанадолнище от депресии и сърдити настроения

И е просто и не е.
Защото сами избираме посоката на тичането си – а посоките могат да бъдат правилни и погрешни.
Един миг на обич или злоба понякога могат да обърнат цял един живот.
И никой не е виновен за това, което сами избираме да бъдем.

About the author