Текст: Познание-Бг
Посветено…
Изпуснах всички влакове за връщане,
сега отвътре много ми тежи.
Скъсените завои са преглътнати
но хората не вярват на сълзи.
На края на перона има пропаст,
делят ме векове от теб и нас.
Някак смътно си те спомням –
синьо лято, колела…
В просъница те чувам – глас далечен
търсиш ме, да ме прегърнеш.
Не ме отписвай безнадеждно
за да намеря сили да се върна…