m_space …Оцелявали сме и сред други тръни, разсичали са ни и друг път на парчета, но оставало е – стръкче да покълне след бурята прекършила дърветата. Оставала е светлина над пътя, по раните ни здравец се е раждал. На ръба сме спирали безмълвни прегръдка в миг ни е спасявала. И днес ще оцелеем, дръж ръката ми! Дори да мислим, че е за последно. С една усмивка спри сълзата ми а аз ще те обичам безрезервно…