m_space
…Оцелявали сме и сред други тръни,
разсичали са ни и друг път на парчета,
но оставало е – стръкче да покълне
след бурята прекършила дърветата.
Оставала е светлина над пътя,
по раните ни здравец се е раждал.
На ръба сме спирали безмълвни
прегръдка в миг ни е спасявала.
И днес ще оцелеем, дръж ръката ми!
Дори да мислим, че е за последно.
С една усмивка спри сълзата ми
а аз ще те обичам безрезервно…