Caribiana Не зная днес ли ще е този ден, във който няма да поискам да се върна. Сърцето ми е толкова уморено, че даже не заплака като тръгнах. Въздъхна тихо. Тъжно. И се сви. Предадено сърце. Хиляда пъти… Прочетох му „Хиляда и една лъжи“. Последната наистина го счупи. И вече няма сила да го спре… Така решително едва ли съм си тръгвала. Изглежда днес е точно този ден, във който няма да поискам да се върна.