Текст: Илия Велчев, Музика: Емил Димитров Изпълнител: Емил Димитров Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън. Ако си дал на милата от своето сърце. Ако си дал на чуждите живот от себе си. Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял на празно. Припев: Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората. Никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнема вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях. Ти закъсняваш понякога…

Автор: m_space Дъхава чубрица, калдъръми, прясно сено, светулки във мрака. Виждам, как баба седи до салкъма, терлици плете и ни чака… Често чувам щурчета и славеи, сънувам росата в цветята, вдишвам дълбоко планинските залези, и здравец ми пълни душата. Моето село е тиха постеля в мислите ми – като завръщане… Наяве го няма, запустя и изчезна. И тази болка няма преглъщане…