Автор Дамян Дамянов Казваш ми: „Тежък и мъчен човек!“ Вярно. Такъв съм. Не искам да споря. Но във живота – ни лесен, ни лек – вече ми втръсна от лесните хора. Тях ще ги срещнеш на път и под път – не хора, а „ангели“ същи небесни. Пълен със тях е и пъка светът от лесните хора. Те, хората лесни, ще дойдат край тебе, край мене, край нас и без да ги викаш. И в лесното само. В минутата лека и в лесния час, когато от тях нужда никаква нямаш. Празни и леки, със дух – пушек лек – те ще изчезнат в минутата съща, в която най-тежкият мъчен човек…