Ех, обич моя, счупи се залеза
и по небето останаха огнени ръжени.
Тръгнах по тях да те търся, опарих се,
заради вините ми – старите въглени.
Намерих стомна сълзи неизплакани
и шепа спомени – да ми късат сърцето…
Така е. Това е. Закъснелите нямат
право на думи, само право на есен.
Есен, която горчи денонощно
и драска по гърлото без пощада
Обич моя, не останаха отговори,
само една стомна сълзи – като клада…
Автор: m_space