Aвтор Елица Георгиева Щастливите хора не носят часовници, обличат се в жълто, раздават мечти, тъгата за себе си пазят единствено и пият надежда от крайпътни реки. Щастливите хора се радват на бурите, те правят ги силни и безкрайно добри, когато събори ги вятър във степите, за слънцето мислят, броейки звезди. Щастливите хора докосват със нежност, обичат със огън, говорят без глас, за тях всяка радост е миг като вечност, а гордостта е заключена страст. Щастливите хора прощават злините, не могат да мразят и да корят, любимият бряг са за тях висините, където намират покой и горят.