Автор: Мартин Спасов Той ще стане. И на крак ще изпие кафето. Ще погледне в смартфона за предстоящи задачи. Ще изпсува пак слънцето, че в очите му свети. Той не помни на колко слънца бе палачът. Топли думи ще замести с изстинало вино. Ще си купи часовник, палто, ще плати за масажи. Ще прекара деня си със пура в блестящо казино, но и там топли думи няма кой да му каже. В този същия свят се събужда овчарче. И щастливо закусва със жена си, с детето. Ще спечели пари, дето още днес ще похарчи със любов за храна. Но пък не чувства несрета. Ще приказва с овцете си денем, ще…

„Стремежът на човек да бъде център на общото внимание на хората е пагубен за него, защото нищо не умъртвява така бързо душата, както жаждата да се нравим на хората.“ / Максим Горки /

Автор: Старецът Паисий Светогорец Някои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари, за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога, защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога. Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си, защото така забравят Бога. Който прави свои планове, без да се довери на Бога, а след това говори, че…

Из “Лавина”, автор: Блага Димитрова “Без да желаеш, убиваш някого някъде. Без да подозираш, отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш, го блъсваш с лакът или с поглед. Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?”

„Крием се, защото искаме да бъдем намерени. Отиваме далеч, за да видим, кой ще ни последва. Плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни. И позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки парченца,за да разберем кой ще дойде да ги залепи…“ /Паулу Коелю /

„Днес някой седи на сянка, защото преди много време някой друг е посадил дърво.“ / Уорън Бъфет /

Ех, обич моя, счупи се залеза и по небето останаха огнени ръжени. Тръгнах по тях да те търся, опарих се, заради вините ми – старите въглени. Намерих стомна сълзи неизплакани и шепа спомени – да ми късат сърцето… Така е. Това е. Закъснелите нямат право на думи, само право на есен. Есен, която горчи денонощно и драска по гърлото без пощада Обич моя, не останаха отговори, само една стомна сълзи – като клада… Автор: m_space

/ Автор: Ъшър Реймънд / Защо връзките станаха толкова редки? Защото разговорите се превърнаха в имейли, постъпките станаха позвънявания, чувствата станаха онлайн статуси, думата „любов“ се използва извън контекста, неувереността засенчва всичко, ревността стана навик, доверието се изгуби, лъжата стана норма, раздялата остана единствения изход, а болката – единственото чувство.

Автор: Ники Комедвенска Това, което цял живот градих, до камък го окрадоха, човече! Дърветата, които посадих, до корен някой снощи ги осече. Остана ми един разгърден двор, навръх живота някъде набучен, и вие иззад чуждия стобор от мъка престарялото ми куче. И гледам ви със тия две очи, отдавна преживели всяка клада, душата ми, родена да горчи – вземете ми и тях! Да ви присядат! Халал да ви е празният ми джоб и дворът ми, забравил що е семе! Мен трап ми стига. Колкото за гроб! А Господ Бог и гол ще ме приеме…