Какви сме станали?!…

Автор: Мартин Спасов

Да дойде мъртвото вълнение!
Да плачат слоновете! Нека!
Най-тъжните стихотворения
чертаят пътя пред човека.
А болката е осезаема,
тъй както любовта – незрима.
Не питам, ако тях ги няма.
Въпросът е дали ги има…

Измисляме им дефиниции,
обличаме ги в думи тъжни.
Крадем крила от мъртви птици –
небето сякаш ще излъжем.
Доброто крие се в хралупи
на стволове опожарени.
Изтлява слънце. Дъжд се чупи
на остри клетви и антени.
Раняваме с очи пейзажа.
Със нокти раните си чоплим,
ЗАЩОТО НЯМА КОЙ ДА КАЖЕ
В СТУДА НА ДРУГ ДВЕ ДУМИ ТОПЛИ.
Живота влачим за яката
до следващата пуста гара.
И точно там се пълни влакът.
Но никой с друг не разговаря.