Автор:Елица Мавродинова Защо нямаш оправдание? Здрасти. Ти си ми приятел и те уважавам. Работили сме заедно. Съученици сме. Или пък пием бира. Или ходим заедно на спорт, все тая. Ние сме приблизително на една и съща възраст и имаме приблизително една и съща история. И ти ме уважаваш, знам. И ти се опитваш да бачкаш честно в тая държава и се дразниш, че заплатата ти не е ок и градският транспорт не идва навреме. И на Плиска пияни таксиджии убиват хора, а по едно време един психар наръга майката на една приятелка 13 пъти и после не го затвориха в лудница, щото нямаше места. Ти си ми приятел и те…

Автор: Дамян Дамянов Гледам те отсреща на портрета – образ земен, най-обикновен. Русо карловско момче, което бих могъл да срещна всеки ден. Нищо гениално.Нищо дръзко! … Просто благ съвременен човек. Само старомодната ти връзка е от оня, миналия век. Само двете ти очи големи , прегорили тънкия портрет, прегорили мрак,пространство, време, гледат два-три века по-напред. Нищо друго. Тъй обикновен си. Само по едната простота си приличаш ти със всички гении. Като тях минаваш през света. И защото ходиш все предрешен, незабележим и тъй голям , мисля си, че всеки миг те срещам, без дори да те позная сам.