„Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър!“ /Сенека/

Автор: m_space Целувам по очите ти непадналия сняг и моля прошка от душата ти безсънна. Не зная, как преминах този праг след 100 години тука да осъмна. И някак да те гледам отстрани, да се побърквам, че мълчи морето, да нямам спомен откога така боли, да ме препъва вятъра на кея.. След 100 години все ще е така някой някъде ще се завърне. Но аз разбирам чак сега, колко ми е липсвало да те прегърна..