Автор: m_space
Целувам по очите ти непадналия сняг
и моля прошка от душата ти безсънна.
Не зная, как преминах този праг
след 100 години тука да осъмна.
И някак да те гледам отстрани,
да се побърквам, че мълчи морето,
да нямам спомен откога така боли,
да ме препъва вятъра на кея..
След 100 години все ще е така
някой някъде ще се завърне.
Но аз разбирам чак сега,
колко ми е липсвало да те прегърна..