Автор: Румяна Симова Здравей, татко! Откраднах си мъничко време, за да ти пиша, че аз съм добре. Задъхана следвам мечтите големи и нищо не може по път да ме спре. Не съм Ви забравила. Мисля Ви много! И знам, че Ви липсвам – това ми тежи, но трябва да стискаме зъби, за Бога! Човек, в слабостта си, най-често греши… Така – ти ме учеше някога, татко, когато се плашех от черния мрак, когато ядях до преяждане сладко или се препъвах във къщния праг. Тогава ми казваше – „Горе главата! Стъпчи изкушение, болка и страх!“ Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми и аз се преборвах набързо със тях. Пораснах щастлива при теб…