Автор: Мартин Спасов Днес реших да напълня каруцата с разни дарове – да Ви поглезя. Той, светът ни, така и така куца, нека сами да сме му протеза. Запейте си нещо, та мъката пред звуците да застине. В това всъщност е майсторлъкът – да пеем, когато боли ни. На някого приказка разкажете във деня му, до сиво оскъден. Във ръцете Ви нека въжето, не бесило, а люлка да бъде. Залюлейте с усмивка децата си, усмихнете човек, дето плаче. Никой няма да спре днес Земята, за да слезете. Тя не е влакче. Аз предлагам Ви дарове, само че вие свивате бесни юмруци. И сами се превръщате в камъче, което обръща каруцата…

Автор: Старецът Паисий Светогорец Светият Дух е един и има много дарования. Не е един тук, а друг там. Не е дух на смущение и обърканост, но е Дух на любов и мир… Когато духовните хора се критикуват взаимно, това значи, че се намират под влиянието на много други духове, които нямат никаква връзка със Светия Дух. Преди Светият Дух просвещаваше, показваше. Колко велико нещо е това! Днес не намира предпоставки, за да слезе. Старозаветното вавилонско стълпотворение било невинна забава в сравнение с днешното състояние. Например човек искал глина, а му донасяли слама. В сегашното вавилонско стълпотворение има много страсти. Искаш глина, а ти хвърлят тухла по главата. Обаче ако…

„Истински герой е онзи, който жертвайки живота си за другите осъзнава, че хората, които той спасява никога няма да разберат за подвига му.“

„Щом телефонът вкъщи звъни, щом те търсят приятели, значи те обичат, значи си добър човек!“ / Григор Вачков / „Григор Вачков владееше голямото изкуство да обича, да бъде предан, да бъде отзивчив, да състрадава, да изравя надежда и бодрост и от безнадеждните и безрадостни обстоятелства. Той не просто играеше великолепно, той играеше винаги някак съдбовно, беше отдаден на своите персонажи, обичаше ги, разбираше ги, искаше да им помогне… До последно не се предаде, до последно се раздаваше на хората. Няма човек, който да не го обичаше. Той беше щастлив само когато около него хората бяха щастливи. Той беше непосилно щедър дар за всички нас. Нищо по-малко. Зад привидното простодушие на…

Павел Вежинов – „Бариерата“ „Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни, като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, Антони, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.“