/нито обмислено/ Автор: Caribiana Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не знам в какво съм се превърнала… Дали е рано? Не е рано. Напротив, малко закъснявам. Изпуснах си сърцето някъде. Забравих как се стига гарата със най-отдалечаващите влакове. Не мога, бързам, няма да се връщам. Това сърце…не ми се търси. И без това не съм си същата. Задръж го и не ми го връщай. Не ме изпращай, мога и сама. Не помниш ли, ти ме научи. Затваряй тая смотана врата. И много бързо искам да заключиш. Защото знам ли…глупавото ми сърце ще вземе да ме дръпне да остана. Но аз не мога. Вече не.…