-
Морско бягство
Автор: m_space Имам нужда от малко море да отмие от очите ми пясъка, да ме прегърне и в мен да се спре с две-три вълни тюркоазени. Имам нужда…да помълча сред миди, водорасли и чайки. Чашите вино не се броят, недопитите още по-малко… Имам нужда от капчици сън – малки искрици във мрака, прегръдка море, китарен звън и мисълта, че някой ме чака…
-
Не ви прощавам!
Автор: Никола Статков Не ви прощавам за нищо господа, за хубавата просешка тояга, за дрипавата скъсана торба, която елитът сръчно ни надяна! Не ви прощавам за нощите без сън, нали очите гладни не заспиват. Не ви прощавам хаоса навън, където ни насилват и убиват! Не ви прощавам за лудите сред нас, които са щастливи без причина, усмихват се, говорят си на глас. Не ви прощавам затова, че са мнозина! Не ви прощавам за тия дето с вик политат от високите етажи, от бедността спасили се за миг, размазвайки се долу на паважа! Не ви прощавам за скъпите коли и за откраднатите милиони, за пищните ви мраморни дворци, дори за наглостта…
-
С теб съм – даже да летиш към нищото…
Автор: Логрус – “Приказка за доверието” За доверието искам днес да поговорим: то е да последваш някой в тъмното, да прелееш дишането си в сърце отворено, то мечта е – искана, ала и сбъдната. Да притихнеш в някого и да забравиш че навън е буря – виеща и страшна. Песента си в нечий поглед да оставиш и да си уверен, че това е точно мястото. Да заспиваш с мисълта, че си опазен и че нищо лошо няма да се случи, да забравиш за съмнения, омраза, да си сигурен, че обич ще получиш. Да се будиш със усещане за вяра, и надежда, че небето ще е ясно, че животът никога не…
-
За лудите, за различните
Автор: Стив Джобс „За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки…за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат правилата…Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата…Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят.”
Може да ви хареса и
Молитва към св. вмчк. Пантелеймон
Обичам те!
Подкаст „Научи се да продължаваш напред!“
-
Хората разбират
„Само в минутите на среща и раздяла хората разбират колко любов има в сърцата им.“ / Жан Пол /
-
Където и да сме…
„Kъдето и да сме… сме само на мисъл разстояние..”
-
Опит за добрина
Автор: Мартин Спасов Днес реших да напълня каруцата с разни дарове – да Ви поглезя. Той, светът ни, така и така куца, нека сами да сме му протеза. Запейте си нещо, та мъката пред звуците да застине. В това всъщност е майсторлъкът – да пеем, когато боли ни. На някого приказка разкажете във деня му, до сиво оскъден. Във ръцете Ви нека въжето, не бесило, а люлка да бъде. Залюлейте с усмивка децата си, усмихнете човек, дето плаче. Никой няма да спре днес Земята, за да слезете. Тя не е влакче. Аз предлагам Ви дарове, само че вие свивате бесни юмруци. И сами се превръщате в камъче, което обръща каруцата…
-
Да придобием духовни сетива
Автор: Старецът Паисий Светогорец Светият Дух е един и има много дарования. Не е един тук, а друг там. Не е дух на смущение и обърканост, но е Дух на любов и мир… Когато духовните хора се критикуват взаимно, това значи, че се намират под влиянието на много други духове, които нямат никаква връзка със Светия Дух. Преди Светият Дух просвещаваше, показваше. Колко велико нещо е това! Днес не намира предпоставки, за да слезе. Старозаветното вавилонско стълпотворение било невинна забава в сравнение с днешното състояние. Например човек искал глина, а му донасяли слама. В сегашното вавилонско стълпотворение има много страсти. Искаш глина, а ти хвърлят тухла по главата. Обаче ако…
-
Истински герой
„Истински герой е онзи, който жертвайки живота си за другите осъзнава, че хората, които той спасява никога няма да разберат за подвига му.“
-
Минута за мен
Автор: zemela/Вики Ако имаш минута за мен, а ме няма, тревите попитай слънце имам ли в мрачния ден или с вятърни бури се скитам. Ако имаш минута за мен, вест прати ми по капка дъждовна, че на делника в тежкия плен в мисълта ти съм диря тревожна. Ако имаш минута за мен, погледни към дървесна корона – в балдахина и, свежо зелен, моя поглед да срещнеш спокоен. Аз съм тук, като нежна мечта кротко спя на сърцето ти в скута, а събуждам у теб топлина… Само спри. Ако имаш минута…
