-
Спомен за Григор Вачков
„Щом телефонът вкъщи звъни, щом те търсят приятели, значи те обичат, значи си добър човек!“ / Григор Вачков / „Григор Вачков владееше голямото изкуство да обича, да бъде предан, да бъде отзивчив, да състрадава, да изравя надежда и бодрост и от безнадеждните и безрадостни обстоятелства. Той не просто играеше великолепно, той играеше винаги някак съдбовно, беше отдаден на своите персонажи, обичаше ги, разбираше ги, искаше да им помогне… До последно не се предаде, до последно се раздаваше на хората. Няма човек, който да не го обичаше. Той беше щастлив само когато около него хората бяха щастливи. Той беше непосилно щедър дар за всички нас. Нищо по-малко. Зад привидното простодушие на…
-
За хората и парите
Павел Вежинов – „Бариерата“ „Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни, като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, Антони, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.“
-
Ще се върне ли?
– Ако човек обича, ще се върне ли? – Ако обича, няма да си тръгне…
-
Ако имаш
„Ако имаш любов в живота си, тя може да замести много неща, които не ти достигат. Но ако нямаш любов в живота си, няма значение какво още имаш – то не е достатъчно.“ Ан Ландърс
Може да ви хареса и
Щастие
Докато не ти се случи на теб не разбираш..
Над 1 500 000 аудитория за месец
-
Писмо до татко
Автор: Румяна Симова Здравей, татко! Откраднах си мъничко време, за да ти пиша, че аз съм добре. Задъхана следвам мечтите големи и нищо не може по път да ме спре. Не съм Ви забравила. Мисля Ви много! И знам, че Ви липсвам – това ми тежи, но трябва да стискаме зъби, за Бога! Човек, в слабостта си, най-често греши… Така – ти ме учеше някога, татко, когато се плашех от черния мрак, когато ядях до преяждане сладко или се препъвах във къщния праг. Тогава ми казваше – „Горе главата! Стъпчи изкушение, болка и страх!“ Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми и аз се преборвах набързо със тях. Пораснах щастлива при теб…
-
Ще ви дочакаме!
Автор: Асен Генов Ще ви се иска да си бяхте тръгнали с чест през юли. Не го направихте. Скрихте се зад полицейския кордон като пудели зад нечии обувки. Не си тръгнахте достойно, когато ви го казвахме с усмивка и чувство за хумор. Предпочетохте да пълзите по пода на “Белия автобус” като плъхове. Искахме да разговаряме с вас и да ви кажем аргументите си защо сте вредни за държавата и народа си, предпочетохте да се държите нагло и надменно. Ние не сме представлявали никого, а вие — представлявали сте били избирателите си – 1,601,488 гласоподаватели от общо 6,956,890. Ние сме никой за вас. Обещавате пенсии и надбавки на “контрапротестиращите”, но сте…
-
Ако не знаеш
„Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър!“ /Сенека/
-
След 100 години
Автор: m_space Целувам по очите ти непадналия сняг и моля прошка от душата ти безсънна. Не зная, как преминах този праг след 100 години тука да осъмна. И някак да те гледам отстрани, да се побърквам, че мълчи морето, да нямам спомен откога така боли, да ме препъва вятъра на кея.. След 100 години все ще е така някой някъде ще се завърне. Но аз разбирам чак сега, колко ми е липсвало да те прегърна..
