Автор: rajsun Всеки ден по мъничко се губя. Тръгвам си. След мене идеш ти. Не мисли за мен като за друго, сещай се за мен – като за стих. Онова, което те тревожи. Търсиш дума, смисъл, знак и глас. Искаш да го кажеш, а не можеш – ей това неможене съм аз. А когато всичко ти е ясно – сбъднато, и песенно, и сън! – как бих искал да ти кажа: аз съм! Как бих искал, но – уви! – не съм. Ето те! От тия, дето чуват тишината – дето аз се крих. Не мисли за мен като за друго, сещай се за мен като за стих.