Тихо в мен болиш, като на сън. Вятър в дланите попива. Никой не остана с нас навън, никой нищо не попита. Всички се разбягаха за миг, спасиха кожите безценни. А ти си по сърце войник, ще отстояваш до последно. И някак безутешно ме боли, дали и аз не те предавам? Прегръщам те, прости ми, че вали, а аз не мога нищо да направя… /Автор: m_space/